Същинската киста на зъба представлява патологична кухина, ограничена със съединително тъканна капсула, подплатена отвътре с епител и изпълнена с течно или кремообразно съдържимо. Псевдокистата има само съединително тъканна капсула без епителна подплата. Рентгенографски се проследяват с ясно ограничени граници.
В лицево челюстната област се разделят на две основни групи: кисти на челюстните кости и кисти на меките тъкани.
Тук ще разгледаме най-често срещаните челюстни кисти от зъбен произход – радикуларна, фоликуларна и кератокиста.
- Радикуларна киста
![Радикуларна-киста-премахване-операция-в-София]()
Най-често срещаната – в около 75% от случаите. Образува се от зъбен гранулом около корена на невитален (умъртвен) зъб. Обикновено протича безсимптомно, болка и дискомфорт се появяват едва когато се обостри. Понякога, когато са малки могат да се въздействат с едно добре проведено ендодонтско лечение, при по-големи размери, отстраняването й се извършва само по хирургичен начин.
- Фоликуларна киста
![]()
Обхваща коронката или шийката на зъба от всички страни. Най-често е свързана с непробил долен мъдрец или горен кучешки зъб. Открива се съвсем случайно. Когато зъба може да се подреди в зъбната редица с ортодонтско лечение, се премахва само кистата, а когато това не е възможно се отстраняват заедно.
- Кератокиста
![]()
В 70% от случите се развиват в долна челюст, предимно в ъгъла и клона на челюстта. Кератокистите имат голям растежен потенциал - нарастват до много големи размери, успявайки да лизират (стопят) понякога до ¼ от челюстната кост. Изпълнени са с кремообразна материя с вид на „пресечено мляко“.
Признаци и симптоми
Често развитието на кистите протича абсолютно безсимптомно или с едва забележима симптоматика: слаба, тъпа болка при натиск върху зъба или венеца, около корена на зъба. Откриват се съвсем случайно.
Признаците се появяват едва в късния етап на развитието им.
Основни симптоми са:
- Въртяща или дърпаща болка, която с времето се засилва. Обезболяващите трудно я повлияват. Първоначално може да се провокира при дъвчене с проблемния зъб;
- Поява на оток. При разрастване на кистата венеца е зачервен, възпален и отекъл;
- Поява на висока температура, поради инфекцията. Пациента изпитва обща неразположеност. За потискане на инфекцията се предписват антибиотици;
- Главоболие, което често се появява при развитие на киста в синуса;
- Образуване и секреция на гной, поява на фистулен ход.
Важно е да се отбележи, че в периоди на понижаване на имунитета, например при простудни заболявания, възпалението на кистата се обостря, а образуването на гной се засилва. В тези случаи, в проблемния участък се появяват болкови усещания, въпреки липсата на такива преди.
Рентгенографията е единствен достоверен начин да се разбере дали пациента има такова образувание или не.
Причини за поява на одонтогенна киста
Съществуват множество причини, ето някои от тях:
- травма на зъба;
- персистиране на инфекция в канала на зъба след некачествено кореново лечение на диагностициран пулпит или периодонтит;
- отслабен имунитет;
- пародонтит - възпаление на околозъбните тъкани;
- затруднен пробив на мъдреци;
- патологично изменение на тъканите около зъбния зародиш;
- не добре почистени възпалителни тъкани след екстракция на зъб.
Защо е опасна зъбната киста? Последствия.
Ненавреме диагностицираната киста може сравнително бързо да увеличи размерите си. Това води до разрушаване на костната тъкан и заместването й със съединително - тъканно образувание. На такъв етап, настъпилите вече усложнения водят до загуба на зъба.
Основни патологични белези, които се срещат са:
- гнойно възпаление;
- удебеляване на челюстния фрагмент за сметка на увеличения размер на кистата;
- възпаление на лимфните възли;
- развитие на хроничен синузит, в резултат на прорастването на кистата в синуса;
- образуване на абсцес;
- формиране на флегмони на шията, поради продължителното гнойно възпаление;
- развитие на сепсис - заразяване на кръвта;
- спонтанна фрактура на челюстта, поради разрастване на кистата и изтъняването на основата й.
Лечение
В зависимост от вида има два варианта за нейното третиране – терапевтичен и хирургичен.
Терапевтично може да се подходи само при радикуларна киста. Картината, която често се наблюдава е образувание, разположено около зъб с нелекуван периодонтит или с недобро проведено кореново лечение. Кореновият канал, около който е кистата се прелекува коректно, провеждат се промивки, създава се комуникация с кистозната кухина, същата се изпълва с калциево-хидроксидна паста. Тя има мощно бактерицидно и хигроскопично действие, както и стимулиращо регенеративните процеси въздействие върху организма. През няколко месеца се правят контролни рентгенографии за проследяване на размерите й и резултатите от лечението. При необходимост отново се добавя медикамент. При доказан регрес се прави запълване на канала на зъба и той се пломбира или покрива с корона.
В кои случаи можем да подходим терапевтично:
- при недобро кореново лечение и обективни възможности за провеждане на по-добро такова;
- ако размера на кистата не превишава 8 мм. в диаметър.
Лечение с лазер – това е най-съвременния подход за отстраняване на кистозното образувание. В този случай то се отстранява без каквито и да било болкови усещания и усложнения. Лазерният лъч има мощно бактерицидно действие, а раните зарастват изключително бързо. Също така има дезинфекциращ ефект и биостимулиращо действие. Лазерът премахва всички възпалителни тъкани, което дава възможност зъбът да се запази напълно, без отстраняване на ни най-малък фрагмент от него. Операцията е напълно безкръвна. Недостатък на метода е по-високата му цена и липсата на такава възможност във всички клиники, поради високата себестойност на използваната апаратура.
Хирургичното отстраняване (цистектомия) е най-разпространеният метод.
Прилага се при по-големи от 8мм. в диаметър размери на кистата.
Операцията започва с разкриване на мукопериостално ламбо. Отстранява се цялата съединително - тъканна капсула с кистозното съдържимо. Кореновата повърхност щателно се почиства от прикрепените тъкани, прерязва се и се отстранява връхчето на корена, около който се е развила кистата, а оставащата част ретроградно се запълва с нерезорбируем материал. При по-голяма и киста около многокоренов зъб се налага проблемния зъб да бъде екстрахиран заедно с нея. Образувалата се кухина се запълва с колагенова гъба или костно вещество. Ламбото се репозиционира и зашива.
Научете повече за лечение на пародонтит
Автор на статията - Д-р Таня Атанасова
Д-р Таня Атанасова е специалист орален хирург.
Медицинското си образование придобива през 2013г. в Дентален Факултет към Медицински Университет София. Професионалната й работа също така е насочена към детска дентална медицина и пластичната мукогингивална хирургия.
Телефон за директна връзка с д-р Атанасова 0879 111 427.
