Оперативно премахване на кисти

Същинската киста представлява патологична кухина, ограничена със съединително тъканна капсула, подплатена отвътре с епител и изпълнена с течно или кремообразно съдържимо. Псевдокистата има само съединително тъканна капсула без епителна подплата. Рентгенографски се проследяват с ясно ограничени граници.
Кистите в лицево челюстната област се разделят на две основни групи : кисти на челюстните кости и кисти на меките тъкани.
Тук ще разгледаме най - често срещаните челюстни кисти от зъбен произход – радикуларна, фоликуларна и кератокиста.

 
  • Радикуларна киста Радикуларна-киста-премахване-операция-в-София
Най-често срещаната киста – в около 75% от случаите. Образува се от зъбен гранулом около корена на невитален (умъртвен) зъб. Обикновено протича безсимптомно, болка и дискомфорт се появяват едва когато се обостри. Понякога, когато са малки могат да се въздействат с едно добре проведено кореново лечение, при по-големи размери, отстраняването й се извършва само по хирургичен начин.


 
  • Фоликуларна киста 
Кистата обхваща околовръст коронката или шийката на зъба. Най-често е свързана с непробил долен мъдрец или горен кучешки зъб. Открива се съвсем случайно. Когато зъба може да се подреди в зъбната редица с ортодонтско лечение, се премахва само кистата, а когато това не е възможно се отстраняват заедно.


 
 
  • Кератокиста
В 70% от случите се развиват в долна челюст, предимно в ъгъла и клона на челюстта. Кератокистите имат голям растежен потенциал - нарастват до много големи размери, успявайки да лизират (стопят) понякога до ¼ от челюстната кост. Изпълнени са с кремообразна материя с вид на „пресечено мляко“.
 
 
 
 
 

Признаци и симптоми на зъбните кисти

Често развитието на кистите протича абсолютно безсимптомно или с едва забележима симптоматика: слаба, тъпа болка при натиск върху зъба или венечната лигавица, около корена на зъба. Открива се съвсем случайно.
Признаците се появяват едва в късния етап на развитието на кистата.

Основни симптоми са :
  • Въртяща или дърпаща болка, която с времето се засилва. Обезболяващите трудно я повлияват. Първоначално може да се провокира при дъвчене с проблемния зъб.
  • Поява на оток. При разрастване на кистата венечната лигавица е зачервена, възпалена и отточна.
  • Поява на висока температура, поради инфекцията. Пациента изпитва обща неразположеност. За потискане на инфекцията се предписват антибиотици.
  • Главоболие, което често се появава при развитие на киста в синуса.
  • Образуване и секреция на гной, поява на фистулен ход.
 
Важно е да се отбележи, че в периоди на понижаване на имунитета, например при простудни заболявания, възпалението на кистата се обостря, а образуването на гной се засилва. В тези случаи, в проблемния участък се появяват болкови усещания, въпреки липсата на такива преди.
Рентгенографията е единствен достоверен начин да се разбере дали пациента има киста или не.

 
 

Причини за поява на одонтогенна киста


Съществуват множество причини, ето някои от тях :
  • травма на зъба;
  • персистиране на инфекция в канала на зъба след некачествено кореново лечение на диагностициран пулпит или периодонтит;
  • отслабен имунитет;
  • пародонтит - възпаление на околозъбните тъкани;
  • затруднен пробив на мъдреци;
  • патологично изменение на тъканите около зъбния зародиш;
  • не добре почистени възпалителни тъкани след екстракция на зъб.
Екстракция на зъби

Екстракция на зъби

  Екстракцията (изваждането) на зъб е хирургична интервенция, към която се прибягва само в онези клинични случаи, в които възможностите за запазване на зъба чрез провеждане на терапевтично лечение, са напълно изчерпани и прогнозата  му е изключително неблагоприятна. В съвременната...

Защо е опасна зъбната киста? Последствия.

Ненавреме диагностицираната киста може сравнително бързо да увеличи размерите си. Това води до разрушаване на костната тъкан и заместването й със съединително - тъканно образувание. На такъв етап, настъпилите вече усложнения водят до загуба на зъба.
 
Основни патологични белези, които се срещат при киста от зъбен произход са :
  • гнойно възпаление;
  • удебеляване на челюстния фрагмент за сметка на увеличения размер на кистата;
  • възпаление на лимфните възли;
  • развитие на хроничен синузит, в резултат на прорастването на кистата в синуса;
  • образуване на абсцес;
  • формиране на флегмони на шията, поради продължителното гнойно възпаление;
  • развитие на сепсис - заразяване на кръвта;
  • спонтанна фрактура на челюстта, поради разрастване на кистата и изтъняването на основата й.
 

Лечение

В зависимост от вида на кистата има два варианта за нейното третиране – терапевтичен и хирургичен.
Терапевтично може да се подходи само при радикуларна киста. Картината, която често се наблюдава е кистозно образувание, разположено около зъб с нелекуван периодонтит или с недобро проведено кореново лечение. Кореновият канал, около който е кистата се прелекува коректно, провеждат се промивки, създава се комуникация с кистозната кухина, същата се изпълва с калциево-хидроксидна паста. Тя има мощно бактерицидно и хигроскопично действие, както и стимулиращо регенеративните процеси въздействие върху организма. През няколко месеца се правят контролни рентгенографии за проследяване на размерите й и резултатите от лечението. При необходимост отново се добавя медикамент. При доказан регрес, каналът се запълва окончателно, а зъбът се пломбира или покрива с корона.
В кои случаи можем да подходим терапевтично :
  • при недобро кореново лечение и обективни възможности за провеждане на по-добро такова;
  • ако размера на кистата не превишава 8 мм. в диаметър.
Лечение с лазер – това е най-съвременния подход за отстраняване на кистозното образувание. В този случай кистата се отстранява без каквито и да било болкови усещания и усложнения. Лазерният лъч има мощно бактерицидно действие, а раните зарастват изключително бързо.Също така има дезинфекциращ ефект и биостимулиращо действие. Лазерът премахва всички възпалителни тъкани, което дава възможност зъбът да се запази напълно, без отстраняване на ни най-малък фрагмент от него. Операцията е напълно безкръвна. Недостатък на метода е по-високата му цена и липсата на такава възможност във всички клиники, поради високата себестойност на използваната апаратура.

Хирургичното отстраняване на кистата (цистектомия) е най- разпространеният метод.
Прилага се при по-големи от 8мм. в диаметър размери на кистата.
Операцията започва с разкриване на мукопериостално ламбо. Отстранява се цялата съединително-тъканна капсула с кистозното съдържимо. Кореновата повърхност щателно се почиства от прикрепените кистозните тъкани, прерязва се и се отстранява връхчето на корена, около който се е развила кистата, а оставащата част ретроградно се запълва с нерезорбируем материал. При по-големи кисти и кисти около многокоренови зъби се налага проблемния зъб да бъде екстрахиран заедно с кистата. Образувалата се кухина се запълва с колагенова гъба или костно вещество. Ламбото се репозиционира и зашива .