Какво е пародонтит

Пародонтитът е възпалително, деструктивно заболяване, обхващащо целия опорно поддържащ апарат на зъба с прилежащата към него венечна лигавица.

Дължи се на хронична бактериална инфекция и е следствие от продължително нелекуван гингивит. В различните си форми той е едно от най-разпространените съвременни  дентални заболявания. Клиничната картина се характеризира със зачервяване, подуване и кървене на венците, с възможна болка и формиране на джобове. 

Това, което отличава пародонтита от гингивита е наличието на костна деструкция (костна загуба). Ето защо понякога, особено в по-напредналите стадии, пародонтитът е съпроводен с оголване на корените на зъбите, разклащане и дори тяхна загуба.
Пародонтит_лечение_на_пародонтит_лазерно_лечение_на_пародонти_лечение_с_лазер

Зъбите обикновено изглеждат удължени, заради отдръпването на венеца и подлежащата костЧесто се развива подвижност, променят положението си, поради липсата на достатъчно здрави тъкани, които да ги държат стабилно в челюстната кост. Много характерно е ветрилообразното разреждане на зъбите напред. В 90%  от случаите се наблюдава присъствие на надвенечен и/или подвенечен зъбен камък.

Пародонтитът е и главната причина за загубата на зъби в зряла възраст. В повечето случаи протича безболезнено, докато не придобие генерализирана тежка форма. С добра и редовна клинична (извършена от пародонтолога или хигиениста) и лична орална хигиена,  пародонтитът почти винаги може да се предотврати.

Диагностика

Основни диагностични симптоми на заболяването са възпалени венци, пародонтални джобове и костна загуба. Единственият сигурен метод  да се установи наличието или липсата на костна загуба е рентгенографският – една ортопантомография дава достатъчно богата информация за пародонталния статус на зъбите. Съществуват и изключително прецизни микробиологични пародонтални тестове за установяване на конкретните щамове пародонтопагенни ( бактериите, причинили заболяването). След което се изработва антибиограма  за прицелно антибиотично лечение.

 

 

Клинични форми на заболяването

  • В зависимост от това каква част от съзъбието засяга, пародонтитът може да бъде локализиран (до 30% от зъбите) и генерализиран (над 30%).
  • В зависимост от това колко бързо се развива, наблюдаваме обичаен хроничен бавнопрогресиращ и агресивен бързопрогресиращ  пародонтит.

Хроничният бавнопрогресиращ пародонтит е резултат от нелекуван гингивит. Наблюдава се с напредване на възрастта и се среща най-често. Агресивните пародонтити засягат предимно пациенти под 35-годишна възраст. При тях се наблюдава тенденция за наследственост. Изключително характерно за тях е ранното им появяване и бързо развитие.

  • Макар и рядко, се среща препубертален пародонтит, който се наблюдава по време или след пробива на временните зъби при децата. Характерно за него е остро възпаление на венците, преждевременно падане на временните зъби. Често е придружен от възпаления на ушите или такива на горните дихателни пътища.
  • Съществува и ювенилен пародонтит,който засяга лица в пубертетна възраст до около 25 години.
 

Лечение

 

За съжаление заболяването пародонтит НЕ се лекува в буквалния смисъл. Действията на зъболекарите, средствата за орална хигиена и медикаментите, които те предписват, са насочени към спиране на прогресията на заболяването. Веднъж загубена, челюстната кост не може да бъде възстановна трайно, въпреки всички съвременни методи.

  • Лечението започва с отстраняване на плака и зъбен камък. Коригира се техниката на четкане, подменят се  стари обтурации и коронки, които дразнят пародонта, задържат плака и затрудняват оралната хигиена.
  • Назначава се индивидуална за всеки пациент терапия.Тя включва избор на паста за зъби, води за уста, пародонтални гелове, както и медикаменти като антибиотици или други лекарствени продукти. Могат да бъде поставени и локални антимикробни агенти във венечните джобове. Пациента се обучава и мотивира да поддържа безупречна орална хигиена и използва правилно помощни средства  като конец за зъби, интердентални четки и др.
  • Всички зъби, които имат вече трета степен подвижност (напред-назад, встрани и нагоре), се препоръчва да бъдат екстрахирани (извадени), за да не компрометират лечението на съседните зъби.
  • В зависимост от дълбочината на джобовете им се прави закрит или открит кюретаж, за да бъдат почистени гранулационните (поддържащи възпалението) тъкани в дълбочина.
  • Назначава се лазерна терапия, чиято цел е да подобри кръвоснабдяването на пародонта и да стимулира защитните сили и имунния отговор на организма към бактериалната инфекция. Методът е изключително атравматичен, безкръвен и с невероятен резултат. Провеждат се няколко терапиии през 2-3 месеца до стабилизиране на състоянието. Препоръчва се и като превантивна терапия, веднъж годишно на всички пациенти с диагностициран пародонтит.
  • Възможно най-съвременно лечение на забляването е локално инфилтриране на тъканите около пародонталната лезия с кръвен продукт – iPRF. От взета венозно кръв на пациента в центрофуга се подготвя плазмен продукт, богат на тромбоцити и растежни фактори, с много висок имунен статус. Така вместо пациента да употребява хим. агенти под формата на лекарства, директо в пародонталния проблем се инжектират клетки подобряващи трофиката на увредените тъкани, повишаващи и подобряващи имунната реакция на организма към заболяването.
  • Същият продукт се използва и при регенеративна костна терапия за вертикално и хоризинтално възстановяване на нивото на загубената кост.
  • Когато устната кухина е санирана, чиста и без признаци на възпаление, може да се пристъпи и към пародонтална хирургия , която е свързана с възстановяване нивото на венеца и костозаместване в областите с костна деструкция (вертикални костни джобове и хоризонтална костна резорбция).

Тъй като пародонтитът е заболяване с прогресиращ и рецидивиращ характер, основна част от лечението е поддържащата терапия, която трябва да бъде стриктно спазвана и практически продължава завинаги. Тя включва периодично през 6 месеца – 1 година клинично почистване на зъбен камък и плака, употреба на вода за уста с 0,12% хлорхексидин през 6 месеца, използване на конец за зъби, интердентални четки и антисептични разтвори. Необходими са редовни посещения за преглед и пародонтално изследване, рентгенографски контрол, за да се следи има ли развитие на заболяването или е постигнато стабилизиране на процеса и ремисия на заболяването.

Ако не бъде предприето навременно и адекватно лечение на пародонтита, той се задълбочава и води до разклащане и постепенна загуба на всички зъби.

обаждане запитване