За съжаление, наличието на метални фрагменти от счупени инструменти в зъбния канал се явяват усложнение при ендодонтията. Изследвания показват, че счупвания се срещат от 1 до 6% от случаите. Причината за това не е еднозначна – възможно е да бъде умора на метала, тесен и крив или недостатъчно инструментиран зъбен канал. Възможно е още поради прекомерен натиск или недотам добър протокол на промиване и обработване и други обстоятелства. С появата на никел-титаниевите ротиращи аналози на инструментите, се появи и митът за тяхната нечупливост…
Практическият опит на ендодонтистите по цял свят, за съжаление, разобличи това твърдение. Дори и при най-опитните ендодонтисти, счупването на никел-титаниевите инструменти (NiTi) се колебае между 0.5% и 5% от случаите. Ако при стоманените решения, деформацията и умората на материала са ясно забележими, което позволява незабавното им отстраняване от работния процес, то при никел-титаниевите (NiTi), нещата стоят по съвсем друг начин.
Трудно могат да бъдат забелязани настъпили деформации по работната част. Възможно е да се счупи и чисто нов инструмент, дори без всякакви признаци на умора на метала, но заради производствен дефект. В тези случаи, счупването е възможно да се случи и при по-силен натиск или по-висока скорост на въртене, на нивото или под кривината на зъбния канал. Дори и еднократно използваните инструменти, не могат да гарантират 100% предотвратяване на счупвания.
Единственото решение за предотвратяване на подобен случай е прекратяване на клиничната работа.
В процеса на клиничната работа, зъболекарите се сблъскват със ситуации, в които чупят инструментите или намират такива след провеждано преди това кореново лечение.
Към днешна дата, под влияние на маркетинговия натиск и при наличие на необходим инструментариум и оборудване, лекуващите автоматично започват опити за отстраняване на счупените частици.
Създали сме схема за предприемане на клинично решение, въз основа на следните фактори:
Въз основа на тази схема, зъболекарят може да вземе решение да не отстранява инструмента, да се опита да го подмине чрез байпасирането (подминаването) му или да се опита да извади сепарирания фрагмент.
Процедурата е свързана с осигуряване на директен достъп до мястото в зъбния канал, където се намират останалите частици от счупените инструменти. Това предимно се постига чрез употребата на ултразвукови накрайници, както и използване на инструменти за захващане. Тази процедура обаче води до загуба на кореновия дентин, поради което отслабва здравината на зъбите и води до деформация на корена. Вертикалното счупване води до 11% от случаите на неуспехи при ендодонтско лечение.
Важно е да се знае, че самият чужд фрагмент не винаги води до образуване на възпалителни процеси. Това е особено благоприятно в случаите, когато счупването се е случило след почистване на зъба от кариеса, както и по време на финалната обработка на зъбния канал. От друга страна, неблагоприятният ефект ще се прояви, когато счупването се е случило при наличие на все още инфектирани тъкани. Денталните специалисти съветват да не се отстраняват частиците в зъбните канали, когато те са се озовали там на последния стадий от лечението и зъбът е жив и функционира нормално.
В случай обаче, че счупването се е получило на ранен етап от лечението и все още протичат инфекциозни процеси, денталният експерт на Bulgariadent.com трябва да отстрани всички частици.
Разберете повече за дентална клиника
