Усложнения след имплантиране

Ранни и късни усложнения


Независимо от простотата на операцията, поставянето на импланта може да бъде придружено от редица усложнения. Като правило лекуващият предупреждава пациентите си за тях. Те са възможни поради ред причини:
  • особеност на организма на пациента – възраст, тип кост, придружаващи заболявания и др.;
  • неправилна диагностика, некоректно установяване на показания и противопоказания за бъдещата интервенция, повърхностно, недатайлно изследване;
  • неспазване на протокола на работа по време  на операцията, обикновено поради недостатъчния професионален опит и квалификация на имплантолога;
  • недобра дезинфенция и стерилност на работното поле, инструментариума и операционния кабинет;
  • неизпълнение на постоперативните грижи и препоръки от страна на пациента .
Усложненията след зъбно имплантиране можем да разделим на ранни (възникват в рамките на един месец след оерацията) и късни ( след първия месец).
Към ранните усложнения се отнасят следните:
  • Болка – допустима е слаба болезненост след поставянето на импланта. Като правило, започва след отпускането на анестезията (упойката). Причина за това е постоперативния отток, следствие на травматичността и възпалителната реакция. Нормално, болката може да продължи около 2-3 дни, в рамките на които се приемат обезболяващи. При болезненост, датираща повече от 1-2 седмици, трябва да се обърнете към имплантолога, извършил имплантирането.
  • Отток – появява се като естествена реакция на организма вследствие на проникването в тъканите. Започва около 2ри-3ти час  след интервенцията, на 2рия ден е най-изразен и при нормален оздравителен процес отшумява след 5-7ми ден. При своевременно поставяне на студен компрес, големината и продължителността му могат значително да се редуцират.
  • Кръвотечение – слабо кървене от оперативното поле в продължение на няколко дни се смята за нормално. Ако пациента приема аспирин или други затрудняващи кръвосъсирването мед.препарати, то кръвотечението може да продължи дори 10 дни.  По-продължително кървене или поява на синина свидетелства за нараняване на кръвоносни съдове и образуване на хематом.
  • Повишена телесна температура – обеснява се с реакция на организма към поставения имплант. Не се безпокойте ако телесна Ви температура в рамките на следващите  2-3 дни остане около 37-37,5о С. Ако 4то денонощие температурата продължава и става по-висока, а около импланта се появява гной, то това е явен признак на възпалителен процес.
  • Изтръпване и загуба на чувствителност –  среща се предимно в долна челюст. Възможно е изтръпването, след отпускането на анестезията да продължи и след преминаване на действието на анестетика. Понякога това се дължи на прекалено близък контакт на импланта с долночелюстния нерв. Тази чувствителност се възстановява постепенно – 5-12 часа, понякога и около седмица. Във всеки един случай, промяната трябва да бъде съобщена веднага на лекуващия доктор, ако той вече не е предупредил за очаквана такава и не е изписал мед. терапия за нея.
  • Отпускане или разплитане на шевовете – в настоящо време се използват изключително качествени синтетични конци, които след фиксиране в устата е твърде малко вероятно да се разскъсат. Понякога е възможно някой шев да се разплете, поради по-късите краища или невнимателно буравене с четката около раната. В периода на оздравяване, лигавицата се свива, а шевовете изглеждат отпуснати. В случаите, когато имаме разплитане или разхлабване на шевове, зачервяване, отток с изтичащ инфилтрат, говорим за явен възпалителен процес, за който пациента трябва да се обърне към лекуващия го имплантолог.
 
Във всеки един от случаите, когато наблюдавате отклонение от нормата, трябва да се обърнете към Вашия имплантолог.
 
Усложнения са възможни и след имплантирането -  в период на репаративната регенерация на костта около импланта.Тях ги наричаме късни усложнения.
Сред тях се отличават възпалителния процес около импланта и неговото отхвълряне.
 

 
 
 
 

 

 

Периимплантит

периимплантит-усложнение след имплантиране
Това е възпаление на заобикалящите импланта тъкани. Заболяването започва поради попадане на инфекция в пространството между венеца и шийката на импланта. Причина за това може да бъде увреждане на някоя от стените около импланта, налично възпаление около някой от съседните зъби (периодонтит, пародонтален джоб), перфорация с последващо възпаление на синусната лигавица, не добре направена корона и др. Най-честа причина обаче е недостатъчно добрата орална хигиена на пациента. Възпалението се придружава с лек оток на венеца, кървене и лека болезненост. Ако не се проведе лечение, още в началния етап възпалението преминава в хронично. В последствие се уврежда костта около импланта и се появява подвиижност. Понякога, във вече напреднал стадий на заболяването, се налага отстраняване на импланта и лечение на ложата. Това е рядко срещано усложнение – среща се в около 1-2% от случаите, но при недобра хигиена процента се повишава.

Отхвърляне на импланта


Липсата на интеграция на импланта към костната тъкан се последва с неговото отхвърляне.
Причини могат да бъдат възпалителни процеси около импланта (периимплантит), хирургична травма, недостатък от костна тъкан, пушене, непосредствено след интервенцията, обостряне на хронични заболявания, изключително рядко – алергия към титан. В началото признаци могат да бъдат ограничен отток, подвижност, болезненост около импланта. В такъв случай се налага отстраняване на импланта, медикаментозна терапия и третиране на костната ложа. Повторно имплантиране е възможно едва след 1-2 месеца. При професионален подход, стриктно спазване на хирургичния протокол, изпълняване на всички предписания от страна на пациента, отхвърлянето на импланта е по-молко от 1% от случаите на имплатологично лечение.

Препоръки след имплантологично лечение


Статистиката за отхвърляне на импланти показва, че основната причина за това е човешкия фактор. Поради това, за да се избегнат подобни усложнения е необходимо с особено внимание да се избере клиниката, където ще бъде поставен импланта и специалиста, който ще го извърши. Трябва да Ви направи впечатление спазването на дезинфекция и стерилност, наличие на съвременна апаратура, използване само на качествени импланти от доказани производители, процент на успеваемост на имплантологичната система. Поинтересувайте се с какъв имплантологичен опит разполага Вашият стоматолог, какви сертификати притежава. И разбира се, не забравяйте да спазвате  най-важния критерий – редовно и качествено поддържане на добра устната хигиена.
обаждане запитване