Атрофия на челюстната кост

Атрофия на челюстната кост наричаме загубата на костна тъкан в алвеоларния израстък на челюстта. Изразява се в редукция на нейната дължина, широчина и височина, както и в нейната структура (плътност). Атрофията е неизбежно следствие след загуба на зъби, в някои случаи – след травма на челюстта, възпалителни, наследствени или други заболявания.
В нашия организъм всичко е взаимно свързано – загубата дори и на един зъб води след себе си не само разместване в зъбната редица, но и до значително редуциране на костната тъкан. Външно атрофията е забележима едва при нейната явна изява, когато отсъстват голяма част от зъбите на двете челюсти. В тези случаи се появява лицева асиметрия, зъбната дъга намалява размерите си, устните и бузите хлътват навътре, устните ъгли се отпускат, а оставащите зъби мигрират в различни посоки.
 

 
 
Причини
  • Загуба на зъби - атрофията на костта възниква в резултат на намаляване  на натоварването (афунционална атрофия) : ако корените на зъба липсват, костната тъкан не получава необходимия натиск и престава да се насища с хранителни вещества. С времето меката част на костта (спонгиозата)  се резорбира, костта изтънява и редуцира височината си;
 
 

 
  • Възпалително заболяване в устната кухина - агресивен пародонтит, отстраняане на киста, грануломи и други образования;
  • Травми на челюстта;
  • Анатомичен строеж на челюстта;
  • Наследствени заболявания;
  • Възрастови изменения.
 
Последствия
  • Изменения на естетическите черти на лицето, в това число преждевременно стареене и поява на бръчки;
  • Нарушаване на дъвкателната функция, в следствие на което се уврежда и стомашно-чревния тракт;
  • Промяна в речта;
  • Разместване на съседните зъби, влошаване и на тяхното състояние.
Основно и най-важно следствие на атрофичния процес е невъзможността да се проведе класическия метод на имплантиране. Имплантът, който трябва да замести липсващия зъб не е възможно да се постави в прекалено ниска и тясна кост.

Възможни решения на проблема
Вариант 1
Ранно имплантиране - под това име ще обединим методите на  имедиатно и отложено ранно имплантиране. Имедиатно имплантираме наричаме такова, което провеждаме непосредствено след екстракцията на зъба – след остра травма, хроничен възпалителен процес без големи периапикални изменения, след екстракция на млечен зъб в зряла възраст. При отложеното ранно имплантиране изчакваме около два месеца от датата на екстракцията –  в тези случаи предпочитаме биологията да помогне с  почистването на възпалените тъкани.
В тези случаи загубата на кост ще бъде минимална и процедури за нарастването й няма да бъдат необходими, с изключение на случаите с ендо-пародонтални лезии.

Вариант 2
Костна пластика
Увеличаването на костна тъкан преди имплантиране, обикновено е необходимо когато обема й в подлагания на имплантиране костен  участък не е достатъчен. Операцията за увеличаване на костта често се нарича „костна пластика или костна аугментация“ .
Съществуват няколко техники, които са общоприети в световната практика -
  • метод на направлявана тъканна регенерация;
  • с помощта на костно блокче;
  • чрез синус-лифт.
 
 

Mетод на направлявана тъканна регенерация (НТP)



Този метод е най-разпространения и приложим в практиката, тъй като е най-опростен и най – малко  травматичен за пациента. Освен това при този метод е възможно паралелно да се поставят и импланти. При НТР е възможно да се увеличат както височината, така и широчината на костта. За целта се използва костен материал (автогененна кост, говежда или синтетична кост) и специална мембрана (колагенова или метална). С мембраната покриваме поставения костен материал, а самата тя остава под лигавицата.
 

Метод с използване на костно блокче (графтинг)

Използва се автогенно костно блокче, което се взема от  челюстта на самия пациент ( като правило долна челюст- брадичката или клона на челюстта ). Посредством винтчета, костното блокче се фиксира към костта, след което се добавят автогенни костни стружки примесени с костни гранули и задължително се покриват с мембрана. Всичко това се покрива с лигавица и се зашива.
Недостатък на този метод е обема и времетраенето на операцията, както и по-голямата травматичност. Друг недостатък е и отсроченото имплантиране (манипулацията не позволява непосредствено поставяне на импланти) - поставянето на импланта може да се направи не по-рано от 6 месеца.
 

Синус лифт



Операция, която се провежда в горната челюст за увеличаване на височината на костта с цел имплантирене. Възможни са два варианта за достъп до максиларния синус – страничен (латерален) и алвеоларен ( крестален). При тази интервенция синусната лигавица се повдига, а в освободеното пространство се поставя костен трансплантат. При наличие на минимална височина около 4-5 мм., процедурата може да се проведе с едновремено поставяне на имланта. При по-ниска остатъчна кост <4 мм., се изчаква 6 месечен период за образуване на нова кост, след което се провежда имплантирането на необходимия брой импланти.
обаждане запитване