Мукогингивалната естетична хирургия

Мукогингивалната естетична хирургия обхваща всички  хирургични интервенции, коригиращи мукогингивални изменения  на пародонта. Към тях спадат – пародонтални рецесии, анормално прикрепени къси френулуми и гингиво - букални връзки, увеличаване на количеството на прикрепена и кератинизирана гингива, създаване на достатъчна дълбочина на вестибулума, увеличаване на прикрепена гингива около импланти за по-добър и дълготраен естетичен резултат.

Гингивалана рецесия (отдръпване на венеца)

Гингивалната рецесия представява оголване на кореновата повърхност на зъба. Среща се по-често при хора в средна и зряла възраст. С нарастване на възрастта честотата на гингивалните рецесии се увеличава и може да достигне до 100%. Тя може да бъде изява на процесите на стареене на организма, както и да съпровожда възпалително деструктивните изменения на пародонталните тъкани. В зависимост от обхвата си, може да бъде локализирана или генерализирана. Етиологията не е категорично изяснена. Като предразполагащи фактори за този проблем са :
  • недостатъчно прикрепената гингива;
  • абнормално прикрепени френулуми и гингиво-букални връзки – при движение на устни и бузи провокират хронична травма на прилежащата прикрепена гингива около залавните им места;
  • пародонтални заболявания –   гингивално възпаление и пародонтит. Пародонтита води до загуба на опорна кост и съединителна тъкан около един или няколко зъба;
  • недобра орална хигиена – хронично натрупаната плака минерализира и се трансформира в зъбен камък, който води до гингивално възпаление и увреждане на пародонта;
  • травматична оклузия (захапка) –  стискане и скърцане със зъби - бруксизъм;
  • ортодонтски аномалии –  разкривените и наклонение зъби затрудняват почистването на плаката около тях, което води до гингивално възпаление. От друга страна концетрирането на по – голям натиск върху зъба също може да провокира рецесия;
  • травматична орална хигиена –  агресивна техника или твърда четка и др.
  • генетична предразположеност – изследвания показват, че 30% от населението са предразположение към развитие на рецесии на венците, в резултат на генетична обремененост и локално възпаление;
  • пиърсинг на устната или езика.
Оголването на кореновата повърхност води до развитие на свръхчуствителност към механични, термични и химични дразнители, както  и естетични дефекти. Оголените коренови повърхности се явяват предилекционни места за ретенция на плака, зъбен камък и развитие на кариозни лезии.Венечният ръб често е възпален и лесно се провокира кървене. Клинично и рентгенографски се вижда загуба на периодонтална кост. При продължителна прогресия на заболяването се развива и подвижност на засегнатите зъби.
Повечето хора не забелязват началния стадий на гингивалната рецесия. Те нямат никаква болкова симпоматика или естетични смущения. В последствие, появата им е причина да потърсят специализирана пародонтологична помощ.

 
                         

Лечение

В повечето случаи леките форми на рецесия до 1мм. нямат необходимост от лечение. Стоматологът може просто да даде съвет за правилна профилактика и корекция на грижите за орално здраве – подходяща четка, правилна техника на миене на зъбите, използване на вода за уста и конци за зъби. При наличие на зъбен камък , той задължително се отстранява. Когато неправилното подреждане на зъбите е допринасящ фактор, тогава се препоръчва да се проведе ортодонтско лечение.
Това са задължителни стъпки и при лечение на средни и тежки форми на гингивална рецесия.
Когато рецесията се овладее и причините се отстранят, се пристъпва към мукогингивални хирургични процедури.
Намаляване на дълбочината на венечния джоб  - разкрива се ламбо, чрез кюртаж се отстраняват гранулациите, кореновата повърхност също се инструментират допълнително. След което венечната тъкан се връща обратно и плътно зашива за съседните тъкани. По този начин се ликвидира гингивалното възпаление и се редуцира венечнбия джоб.
Регенеративна терапия ( направлявана тъканна регенерация)-  ако поддържащата костна тъкан под рецесията е разрушена , то може да се препоръча регенеративна терапия на загубената кост и венечна тъкан. Както и в по-горната интервенция, така и при тази, се отпрепарира мукопериосално ламбо, костния дефект се почиства от гранулации  и обработва. Участъка се запълва с костно вещество и се покрива с колагенова мембрана. Изключително приложение тук намира и лечението с богата на тромбоцитни фибринова маса – iPRF и A-PRF (лечение с плазма). PRF се прилага за стимулиране на костната и мекотъканната регенерация. След което ламбото се репозиционира и зашива. Резултатът от тази хирургична техника е елеминиране на възалението и вертикално увеличаване на нивото алвеоларната кост . Подходяща е в случаите на генерализира рецесия на пародонталните тъкани. Тази техники има много предимства поради факта, че не е необходима втора област за взимане на присадка и ламбото поддържа собствена васкуларизация от основата си.
Присадка на меки тъкани (гингивален графтинг)– приема се за златен стандарт за лечение на рецесии. Различават се няколко вида техники на трансплантиране на меки тъкани - коронарно преместено ламбо и субпериостална тунелна техника със субепителна съединително-тъканна присадка.
 Най-често се използва автогенна трансплантация на свободна гингивална присадка.Процедурата се състои във вземане на съединително тъканна присадка от небцето на пациента. Взетата тъкан се позиционира върху участъка с рецесия и се зашива със резорбируеми конци. След което венеца се адаптира обратно и зашива .

Субпериостална тунелна техника

С много фин инструмент (периотом) се отпрепарира супрапериостално пликовидно ламбо в частична дебелина. В така обработения  тунелен ход се подпъхва съединителнотъканната присадка, взета от лигавицата на небцето, която се фиксира неподвижно над оголените зъбни повърхности посредством специални шевове. Присадката ще осигури допълнителна опора за подлежащите меки тъкани в тази област. Меките тъкани на гингивата се полагат пасивно върху съединително тъканната присадка преди зашиването и затварянето на раната. Съединително тъканната присадка се поставя умишлено частично открита, за да позволи повишаване на зоната на кератинизираната тъкан след лечението.
Пародонталната хирургична интервенция е технически сложна и включва прецизно опериране с мукогинвалните тъкани, голяма сръчност от страна на хирурга, избор на специфични инструменти и иновативни подходи за опериране и зашиване. Съединителнотъканните заместващи графтове като Geistlich Mucograft® могат да бъдат полезни в ситуации, при които е необходимо да бъдат повлияни големи рецесии, а графт взет от небцето, не би осигурил достатъчен обем на тъканите. Изключително приложение намира билогично активният продукт Straumann Emdogain –  резорбируем гел с производни на емайлови матриксни протеини, който спомага за възстановяване на увредените твърди и меки тъкани вследствие на пародонтално заболяване.

 

Постоперативни грижи


На пациента се предписва прием на аналгетици (paracetamol 750 mg) три пъти дневно в продължение на 4 дни, употреба на вода за уста с 0,12% хлорхексидин ( Eludril, Parodontax и др.) два пъти дневно за две седмици. Шевовете се отстраняват след 14 дни. Пациента се проследява ежеседмично първия месец, ежемесечно до третия месец и годишно до втората година.
обаждане запитване