Апикална остеотомия

Апикалната остеотомия е хирургична манипулация, която се извършва за хирургично отстраняване на кисти на зъби или грануломи.
Интервенцията не е толкова сложна, колкото трудоемка и изискваща време – в рамките на около 1-1,5 часа се отстраняват кистозното или гранулационно съдържимо, част от корена на зъба и ретроградно се запълват 2-3 мм. от канала му. Въпреки че операцията не е толкова трудна, редно е тя да се извърши от опитен професионалист, с богат хирургичен опит.

Показания
  • Кисти и грануломи с големи размери около върха на корена на зъб;
  • Невъзможност да се проведе екзактно кореново лечение на зъб ( счупен инструмент, криви и тесни канали) или рецидив, въпреки проведено добро такова;
  • Рецидивиращ хроничен периодонтити с фистулен ход (фистула).

Противопоказания
  • Когато големината на кистата обхваща около и повече от 1/3 от вертикалния размер на корена на зъба;
  • Голяма подвижност на зъба - резекция на кореновия връх е недостатъчно ефективна интервенция в случаите на периодонтит, придружаван от хронична пародонтоза на зъбите. В този случай е по-добре да се извади целия зъб, заедно с кистата или гранулома;
  •  Операцията не се препоръчва в случаите когато корена на зъба е силно разрушен от самата киста и съдържимото в нея.
  • Общи заболявания – сърдечно съдови, имунни, неконтролиран захарен диабет, психични разтройства, кръвни заболявания.
 
  1. Рентгенова снимка с видими ясни граници на кистозната кухина между пети и шести зъби;

  2. Изтъняла и прозираща компактна кост над кистата;

  3. Комуникация с кистозната кухина през периодонциума на зъба;

  4. Резецирани апекси (връхчета на корените) на пети и шести зъби;

  5. Запълнен костен дефект с костно вещество и покрит с колагенова мембрана.



 

Оперативна техника




Интервенцията се извършва с местна упойка, пациента се намира в съзнание, напълно обезболен, контактен и адекватен. В случаите на повишена тревожност, може да се направи и премедикация.
В случите на необработен канал или след недобро кореново лечение, се препоръчва да се направи релечение. Тогава, когато ексудацията (секрецията) е повишена, запълването се извършва в деня на хирургичната интервенция. Всички зъби, ангажирани от кистата, попадащи в зоната на оперативното поле, трябва да бъдат девитализирани и препоръчително запълнени с нерезорбируем материал.
 
  • Операцията започва с анестезиране на оперативното поле около зъба;
  • Създава се достъп – извършва се прецизен хирургичен разрез на оралната лигавица и се отпрепарира мукопериостално ламбо;
  • Отстраняване на образуванието - внимателно се отстранява гранулационното или кистозно съдържимо от образувалата се костна кухина. С помощта на борер или пиезотом (ултразвуков апарат), се срязва върха на корена на зъба, след което канала ретроградно се запълва с нерезорбируем материал. Хирурга щателно отстранява всички възпалителни тъкани, след което извършва антисептична обработка на оперативното поле;
  • Възстановяване на костната тъкан - за да не остане образувалото се пространство кухо, то се запълва с костни заместители или обогатена плазма (A-prf);
  • Репозициониране на мукопериосталното ламбо и поставяне на шевове, които се свалят след 7-10 дни. По преценка на лекуващия, може да се постави и пародонтална превръзка.
  • Предписват се обезболяващи, витамини и антибиотик, както и допълнителни средства за орална хигиена. Дават се указания за постоперативни грижи – студен компрес, избягване на физически натоварвания, въздържание от тютюнопушене и концентриран алкохол в рамките на няколко дни.
 

Прогноза и възстановяване

Вероятността от рецидив на заболяването е сведена до минимум. Въпреки това през 6 месеца до 1 година се правят контролни рентгенографии. Костната тъкан след отстраняване на кистата или гранулома се възстановява напълно и продължава да функционира по естествения си начин. Запазеният зъб може да продължи съществуването си още около едно десетилитие и по-този начин да се отложи заместването му с зъбен имплант. А понякога може да се използва и като мостоносител при неснемаемо протезиране.
 
Като правило възстановяването на травмираните меки тъкани настъпва след една седмица, но образуването на костна тъкан изисква доста по-продължителен период – около 3-4 месеца.
След операцията могат да се появят оток (преминава след 2-3 дни), болка, която се засилва при натиск и дъвчене. При работа в долна челюст, при контакт с долночелюстния нерв е възможна преходна парестезия, а в горна челюст, при контакт със синусната лигавица да се провокира остър синузит, които се повлияват медикаментозно и скоро отшумяват.


 

Разберете още за дежурен зъболекар

Оценка
обаждане запитване