При прекалено отлагане на лечението на пулпита, възпалението постепенно става по-дълбоко, в тъканите около болния зъб. Доста често, това е следствие от недобре проведено първично лечение на пулпит. Периодонтитът може да бъде дефиниран като възпаление на периодонталните тъкани и алвеоларната кост около зъба. Причина за възникване на заболяването са микроорганизмите, попаднали в околозъбната тъкан. Развитието на възпалителния процес се определя от състоянието на имунната система на болния, както и от нивото на активност на микроорганизмите.
Намаленият имунитет и наличието на инфекция всъщност могат да доведат до развитие на остър периодонтит. Симптомите са изразени във вид на възпалени лимфни възли и пулсираща болка, която значително се засилва през нощта. В мястото на възпалението обикновено се образува гной, а това състояние води до повишаване на телесната температура (до около 38 градуса) и необходимост от лечение. В подобни случаи приемът и дъвченето на твърди храни, поради силните болки, значително се затруднява, а пациентът лесно може да посочи болезнения зъб.
При периодонтит засегнатият зъб се усеща по-висок от останалите. Успокоение възниква при случайното изтичане на гнойта или след лечение. Острият периодонтит се характеризира с наличието на гноен инфилтрат, при което възпалителните процеси постепенно обхващат меките тъкани в областта на челюстта, а това неминуемо ще доведе до флегмон или образуване на абсцес. С настъпилия оток, ако не започне лечение, абсцесът може да пробие лигавицата и да предизвика изтичането на гнойта. В подобен случай настъпва облекчение, но не и подобрение на състоянието на пациента.
Хроничният периодонтит се наблюдава след прекаран остър периодонтит, когато острото възпаление вече е отшумяло. Обикновено пациентът няма сериозни оплаквания, чувства само слаба, тъпа болка при дъвчене или почукване по зъба. Проблемът се открива случайно при рентгеново изследване. В някои случаи (при намален имунитет, нова инфекция) е възможно хроничното възпаление да премине отново в остра форма на периодонтит.
Много често хроничният периодонтит се придружава с гранулом. Рентгенографски го разделяме на дифузен или локализиран. Развива се най-често около върха на корена на зъба и се изразява в разрастване на гранулационна мека тъкан, заемаща мястото на стопената от възпалението кост. Характерно е, че често протичат безсимптомно, рядко пациента се оплаква от тежест или някакъв дискомфорт. Болка се появява едва при тяхното обостряне – спонтанна или провокирана при почукване или стискане на зъби. При липса на адекватна и навременна намеса, пациента се подува. Понякога гранулома фистулизира - образува се фистулен ход, в края на който, върху венеца във вид на пъпчица (фистула) изтича секрет, най-често гноен. В тези случаи болка липсва, тъй като не се натрупва напрежение в костта. След като отмине обострения стадий и секрета изтече, пъпчицата редуцира размера си, а понякога и изчезва.
Нелекуваният гранулом може да премине в радикуларна киста.
Лечението може да бъде терапевтично, чрез кореново лечение на зъбите или хирургично. Понякога терапевтичното лечение се комбинира с интраорален прием на антибиотици, а също и с лазертерапия.
Когато лечението не може да се проведе по конвенционалния метод - поради наличие на фиксиран в канала щифт или пинлей, както и при рецидивиращ, въпреки доброто инициално лечение периодонтит, се извършва периапикална микрохирургия – апикална остеотомия. По този начин успяваме да запазим зъба, като отстраним само връхчето на корена му, заедно с прилежащата гранулационна тъкан.
Когато възпалителният процес е вече в напреднал стадий и грануломатозните изменения или кистата са твърде големи, се препоръчва хирургична намеса – екстракция на зъба.
Апикалната остеотомия е хирургична манипулация, която се извършва за хирургично отстраняване на кисти на зъби или грануломи. Интервенцията не е толкова сложна, колкото трудоемка и изискваща време – в рамките на около 1-1,5 часа се отстраняват кистозното или гранулационно съдържимо, час...
